Кърмата осигурява всички основни компоненти за растежа и развитието на бебето. Това включва макроелементи (мазнини, въглехидрати и белтъчини), микроелементи (витамини и минерали) и фактори на развитие (полиненаситени мастни киселини с дълги вериги, известни като LCPUFA – Long-chain polyunsaturated fatty acids, растежни фактори и цитокини). Кърмата осигурява жизненоважна защита, намалява инфекцията чрез имуноглобулини и противоинфекциозни протеини. Поради това се препоръчва като единствен източник на хранене за всички бебета през първите шест месеца от живота им и кърмене като допълващо хранене към въведените твърди храни поне през първата година.

МАКРОЕЛЕМЕНТИ

• Мазнини
  Мазнините, съдържащи се в кърмата осигуряват 50-60% от калорийния прием на бебето. Те са изключително важни и за доставянето на свободни мастни киселини и мастноразтворими витамини на бебето. Триглицеридите, съставени от наситени и ненаситени мастни киселини, са доминиращия вид мазнини в майчиното мляко – повече от 98% от всички мазнини. LCPUFA, включително полиненаситената Омега-3 мастна киселина (докозахексаенова киселина – DHA) и полиненаситената Омега-6 мастна киселина (арахидонова киселина – АА) са от особено значение, тъй като се натрупват в клетките на мозъка и ретината, където осигуряват важни визуални и невронни функции. Всъщност бебетата, хранени с по-високи нива на майчиното мляко, показват по-високи плазмени концентрации на DHA и АА в мозъчната кора, церебрално сиво и бяло вещество, както и по-висок коефициент на интелигентност до 15-годишна възраст в сравнение с бебета, хранени с адаптирано мляко, което не съдържа LCPUFA.


• Въглехидрати
  Лактозата е основният въглехидрат в млякото, осигуряващ на бебето 30-40% от необходимата му енергията. Лактозата е основен източник на енергия за бебето, тя се състои от молекули на глюкоза и галактоза. Глюкозата най-често преминава в периферната циркулация и се използва като субстрат за производство на енергия, докато галактозата се абсорбира през черния дроб и се превръща в глюкозо-1-фосфат, който в крайна сметка или се превръща в глюкоза, или се използва за попълване на запасите от гликоген в черния дроб. Като енергиен източник за мозъка могат да се използват и глюкозата, и галактозата, но галактозата има решаващо значение за производството на галактолипиди (cerebroside), които са от съществено значение за развитието на централната нервна система на бебето.
  
  Олигозахаридът (HMO) в кърмата е комплекс от въглехидрати, включващ от три до десет монозахариди. Олигозахаридите (HMOs) са третият компонент, като количество в кърмата, след лактоза и триглицеридите. Те не са основен източник на енергия за бебето, тъй като не се усвояват в тънките черва. Вместо това, HMOs имат важна имунологична функция, действайки като пребиотици и стимулирайки чревния растеж на коменсалните бактерии, по-специално Бифидобактериум лонгум. Те действат също и като примамки или рецепторни аналози за инхибиране на свързването на патогени - включително ротавирусите - с чревните лигавици. Специфичните HMOs осигуряват засилена стомашно-чревна защита срещу некротизиращ ентероколит (NEC), това е особено важно при преждевременно родени деца (гестационна възраст <36 седмици), които са по-уязвими.


• Протеини
  Приблизително 8% от енергията на бебето се осигурява от протеините. Над 415 различни протеина са идентифицирани в кърмата. Много от тях са активни с функционални роли за защита на бебето. Въпреки че нивата на протеини при всяка майка са различни, винаги в коластрата протеиновото ниво е по-високо (30-70 г/л) и след това пада до стабилно ниво в зрялото мляко (7-14 г/л). Протеините в кърмата могат да бъдат разделени на три групи: казеини, суроватъчни протеини и протеини в мембраната на мазнините. Суроватъчните протеини са по-голямата част от протеиновото съдържание в коластрата, след което намаляват до около 60% в зрялото мляко.
  
  Протеините като β-казеин имат важни антисептични и анти-инфекциозни функции чрез протеазно инхибиране на бактерии и вируси. В допълнение, пептидите, получени от смилането на α-лакталбумин, показват силна антибактериална активност срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии. Макар и мултифункционални, други протеини в кърмата, включително секреторен имуноглобулин А, лактоферин и лизозим, както и макрофагите и свободните мастни киселини, действат като антиинфекциозни агенти, които са от съществено значение за недоносените деца. Тези агенти работят заедно, за да блокират, унищожат или да се свържат със специфични микроби, предотвратявайки прикрепването им към лигавичните повърхности.
  
  В същото време, кърмата съдържа защитни комендални бактерии, които стават част от чревната микрофлора и влияят на възпалителните и имуномодуларните процеси. Коменсалните бактерии не само предотвратяват свръхрастежа на патогенни бактерии, но също така подкиселяват чревната среда, осъществяват ферментацията на лактозата, разграждат липидите и протеините и произвеждат витамин К и биотин.

МИКРОЕЛЕМЕНТИ

Кърмата осигурява на бебето всички необходими микроелементи, включително мастноразтворими, водоразтворими витамини и минерали, като тяхното количество зависи от диетата на майката. Калцият и фосфатите, въпреки че са независими от храненето на майката, са основни компоненти на казеиновите мицели и са необходими за минерализация на костите. Микроелементите в майчиното мляко включват мед, цинк, барий, кадмий, цезий, кобалт, церий, лантан, манган, молибден, никел, олово, рубидий, калай и стронций и имат висока бионаличност само в кърмата.

КЛЕТКИ

Кърмата съдържа живи майчини клетки, които включват левкоцити, клетки от гръдния епител, стволови клетки и клетъчни фрагменти. Левкоцитите защитават майката и имат имунозащитна функция за бебето. Стволовите клетки могат да се превръщат и развиват във всякакви клетки като мозъчни, сърдечни, бъбречни или клетки, изграждащи костите. Организмът, който се стимулира със стволови клетки започва активно да регенерира своите тъкани и органи – „механизъм за самовъзстановяване“. Все още функцията на стволовите клетки не е изяснена и изисква по-нататъшни изследвания, за да се разбере техният потенциал.

Компонентите на майчиното мляко, особено живите клетки, не могат да бъдат заменени от изкуствени източници. Храненето единствено и само с кърма може да посрещне хранителните нужди на бебето през първите шест месеца, а след това като допълнение към твърдите храни през първите две години от живота.

Източник: www.medela.com