Учените продължават и до днес да откриват и определят нови компоненти в състава на майчиното мляко, но как започва историята.
- През 2007 г. са открити стволови клетки в кърмата (Креган и др.).
- Скоро след това през 2009 г. се провежда обстойно изследване на протеомната карта на майчиното мляко (Молинари и др.) и са открити 261 нови протеина, които никога преди това не са били идентифицирани.
- През 2015 г. в научна публикация (Alsaweed и др.), базираща се на предходните изследвания, се описват над 300 нови молекули на микроРНК в кърмата, за които е известно, че играят ключова роля в регулирането на генната експресия.
Основни констатации
- Кърмата е нещо повече от храна.
Съдържащите се в нея многофункционални протеини, включително sIgA, лактоферин и лизозим, както и свободни мастни киселини, действат като антиинфекциозни средства и поддържат здравето на бебета.
- Тези агенти работят заедно, за да блокират, унищожат или да се свържат със специфични микроби, предотвратявайки прикрепването на микробите към лигавиците.
- Живи майчини клетки се прехвърлят чрез млякото на новороденото. Те включват левкоцити (бели кръвни телца), клетки от гръдния епител, стволови клетки и клетъчни фрагменти, които осигуряват имунна защита на новороденото.
- Голям брой олигозахариди, съдържащи се в млякото, се прехвърлят на новороденото. Изследванията сочат, че те имат важна имунологична функция, действат като пробиотици, които подпомагат чревния растеж на коменсалните бактерии. Олигозахаридите действат и като примамки или рецепторни аналози, за да инхибират свързването на патогени, включително ротавирусите, с чревната повърхност.
- Освен това кърмата съдържа съпътстващи бактерии, които стават част от чревната микрофлора и влияят на възпалителните и имуномодулаторни процеси. Коменсалните бактерии не само предотвратяват свръхрастежа на патогенни бактерии, но също така подкиселяват чревната среда, осъществяват ферментацията на лактозата, разграждат липидите и протеините и произвеждат витамин К и биотин.
Източник:
www.medela.com
